„Черна неблагодарност“ – необичаен, дързък филмов синопсис от Ал. Перпелиев

Александър Перпелиев е сценарист на едни от най-успешните филми за Five Star Media – „София – историята на Европа“, „Varna – Prima Europaea“, „Градът на живата магия“, „Небесния Йерусалим“ и други.

Синопсисът за игралния филм „Черна неблагодарност“ разказва историята на едно типично либерално шведско семейство. Историята на анголско момиче, озовало се в Швеция и тръгнало по кривия път. История за лошото възпитание, сексуалните травми и патологиите, които отключват съвкупността от двете.
Сюжетът е необичаен, много европейски и безцеремонно стъпва отвъд табутата на политическата коректност.

Краят на 70-те години, Ангола. В страната тече кървава гражданска война. Враждуващите страни се възползват от напрежението между суперсилите САЩ и Съветския съюз и съответно получават военна помощ от тях. Макар и локален, конфликтът се превръща в проекция на Студената война, но за съжаление е далеч по-брутален. На територията на бившата португалска колония в различно време във войната се намесват армейски части от ЮАР, Куба,Заир, а в определени случаи дори от Мароко, Франция и Белгия. Жертвите сред цивилното население са десетки хиляди.

Луанда, столицата на Ангола. 1979 г. Улица в мизерен квартал. Пред разнебитена къща на стъпалата седи негърка. Край нея си играе дете на около 5 години – също негърче, но много светло. Мулатче. Това е Миа. По улицата се задават хора – Хелена, висока над 180 см. , бяла руса жена на около 30 години, офицер и четирима войници от правителствената армия, въоръжени с автомати. Хелена е шведка, представител на международна лютеранска хуманитарна организация, действаща в Ангола под егидата на ООН. Хелена минава покрай негърката. Негърката я заговаря на кимбунду. Хелена не разбира, но се спира, загледана в Миа. Мия е много красива и различна. Това прави впечатление на Хелена. Хелена се обръща към придружаващия я офицер и го пита какво говори жената. На негърски английски офицерът превежда историята на негърката. Жената е казала, че детето е сираче. Майка му и е била сестра, имала е връзка с бял войник от армията на ЮАР, който е баща на детето, но сега и двамата са мъртви. Негърката казва още, че няма никакви доходи, че гладуват, че властите се държат зле с тях, заради произхода на детето и моли за малко пари. Докато Хелена слуша офицера, Миа се е приближава до един от войниците и се опитва да му пипне автомата. Войникът псува на португалски – „Империалистическо копеле“и грубо изритва детето, което пада на земята. Хелена отива до войника, който е ритнал детето и с опакото на ръката му обърсва един шамар. После вдига Миа и на развален португалски я пита как се казва – детето отговаря – „Миа“. Хелена се обръща към преводача и му казва, че детето ще дойде с тях. Взима Миа на ръце, после се обръща към негърката и казва – „Нямате нищо против, нали? Тук ще я убият!“. Преводачът превежда, негърката слисано само кима.

Скромно обзаведена стая. Миа си играе на пода. Хелена се разхожда из стаята. Телефонът звъни. Хелена вдига. На линията е съпругът ѝ Мартин. Разказва му за Миа. Той е леко шокиран, но се съгласява с идеята ѝ да осиновят Миа. Казва и че се надява формалностите да се уредят бързо и двете да пристигнат скоро в Стокхолм. Хелена му казва да не се притеснява, защото в Ангола властите правят каквото си поискат, или каквото им поискаш, стига да си платиш. Мартин и желае успех и обещава да прати пари. Уговарят се кога пак ще се чуят и се сбогуват.

Летище в Стокхолм. Мартин посреща Хелена и Миа на летището. Миа е много уморена, едва се влачи. Хелена я води за ръка, в другата си ръка носи голям куфар. Посреща ги висок рус мъж на около 35 – Мартин. Хелена пуска куфара и Миа и прегръща бурно мъжа, който нежно я целува. Миа гледа недоволно. След около минута размяна на нежности, двамата възрастни се сещат за дедето. В първия момент не я виждат – Миа се е скрила седнала зад огромния куфар и гледа мръсно. Хелена дърпа Миа за ръка, за да се изправи, представя я на португалски на Мартин. Детето се дърпа. Мартин се усмихва неловко, свива рамене, взема куфара. После се обръща към Хелена на шведски – Надявам се, скоро да свикне с мен.

Домът на Хелена, Мартин и Миа в покрайнините на Стокхолм. Миа е буйно дете, трудно свиква с порядките в непознатата страна.Къщата е голяма, с голяма библиотека, Мартин е университетски преподавател по история. Миа обича да се крие в библиотеката. Ходи на детска градина, но почти всеки ден родителите ѝ получават оплаквания, че е дива и агресивна. За наказание Хелена обикновено я наказва да стои сама в стаята си. В такива вечери Миа сърдито наднича през процепа на вратата как Мартин прегръща Хелена на дивана, как я целува, как двамата си говорят. Понякога след някоя пакост Хелена дори бие Миа, въпреки протестите на Мартин. Веднъж когато Хелена бие Миа, Мартин се опитва да я измъкне от ръцете на жена си, но Миа с диво изражение го ухапва и се скрива зад Хелена.

Краят на 80-те, Стокхолм, Швеция. Миа е вече красива 15 годишна тийнейджърка. Учи в престижна местна гимназия, където е нещо като „звезда“. Екзотична и своенравна тя се е научила да манипулира съучениците си, край нея винаги има поне 2-3 ухажори от последните класове. Не е особено добра ученичка, само търпението на Мартин и настойчивостта на Хелена успяват да я накарат да учи. Въпреки, че е само на 15 вече си е извоювала правото да излиза вечер сама и да се прибира късно. Разбира се – с позволение. Но и в това Миа често нарушава правилата. Една вечер докато Мартин и Хелена гледат телевизия, на вратата се звъни. Отвън са двама полицаи, които викат Хелена и Мартин в полицейското управление. Арестували са пияната и вероятно дрогирана Миа. Предават я на родителите и, като им казват, че са арестували цяла група младежи. У някои от тях са намерени наркотици. При обиска Миа е била чиста, а и е непълнолетна, затова я освобождават. Хелена и Мартин трябва да посетят в близките дни полицията отново, защото очевидно Миа е проблемно дете. Хелена е бясна, защото това определено означава проблеми. Тримата се прибират у дома. Миа е като парцал, едва се държи на краката си, говори несвързано. Хелена започва да и крещи. Миа се лигави и се гаври с майка си… Хелена скача и започва да я бие. Влачи я за косите към стаята ѝ. Мартин се опитва да се намеси, но Хелена е като фурия. Миа също крещи, беснее. Хелена я удря, просва я на леглото и връзва ръцете ѝ за таблите с шалове. Казва ѝ че ще стои така докато изтрезнее. И удря още един шамар на вързаното момиче. Нервите на Мартин не издържат, той грубо дърпа жена си и изкрещява, че е луда. Хелена го ругае. Мартин се ядосва и удря един шамар на Хелена. От леглото Миа вижда това, започва да буйства и да крещи „Ако още веднъж докоснеш майка ми, ще те убия“.

Средата на 90-те,Стокхолм, Швеция. Миа вече учи в колеж. Напрежението между нея и Мартин е в нова фаза. Двамата почти не си говорят, разминават се из къщата мълчаливо. Миа се е превърнала в истинска красавица. Води бурен нощен живот. С Мартин често се сблъскват сутрин, когато той излиза за работа, а тя се прибира пияна и дрогирана. Поведението на Миа се превръща в проблем между Мартин и Хелена. Двамата съпрузи често влизат в сблъсъци по повод начина на живот на Миа. Когато веднъж за пореден път Миа се прибира в нетрезво състояние Мартин избухва. Казва на Хелена, че това повече не може да се търпи, че е получил предложение от британски университет и смята да го приеме. А Миа да прави каквото си ще – животът си е неин. Хелена също е бясна на Миа, крещи ѝ че е курва и че вече няма да толерира безобразията ѝ. Миа си отива в стаята. Хелена успокоява Мартин, казва му, че и на нея ѝ е омръзнало от простотиите на Миа и че ако той реши, тя е готова да го последва на Острова.

Веднъж Миа отива на купон на свои колеги от колежа. Компанията не е от обичайните за нея. Тя рядко излиза с колегите си, те са бедни, стандартът им е нисък за нейните навици. Купонът е в къща извън Стокхолм. На партито се лее много алкохол, компанията бързо се напива зловещо. Повечето от мъжете активно ухажват Миа. Особено напорист е Антон, неин връстник, едър рус здравеняк, хокеист. Антон е доста пиян, досажда агресивно на Миа. Тя го разкарва грубо, но Антон не се предава. Непрекъснато я дебне, присламчва се, опипва я, дърпа я, прави и неприлични предложения. Миа е ядосана. В един момент не издържа и след поредното нагло опипване удря на Антон шамар пред всички. Антон побеснява и също посяга да я удари, но другите го спират. Антон крещи, че „шибаната черна кучка“ ще си получи заслуженото. Миа решава да си тръгне. Докато си събира нещата и се сбогува с колегите си, Антон и някои от ухажорите ѝ изчезват. Миа си тръгва.

Миа излиза от къщата. На улицата я пресреща пияния Антон и приятелите му. Антон грубо я дърпа и я пита за каква се мисли. Миа се опитва да се отскубне, но не успява. Макар и пиян, Антон е твърде силен и едър. Удря я през лицето. Миа се опитва да крещи, но и запушват устата. Антон и приятелите му я завличат в гаража на къщата. Разкъсват и дрехите, удрят я. Накрая един по един се изреждат да я чукат. Пръв разбира се е Антон, който се забавлява да я обижда, докато я насилва, а приятелите му я държат. От шока и от болката Миа губи съзнание.

Миа е у дома си. Лицето ѝ е доста пострадало от побоя. Намерили са я пред къщата, където е била на купон. Посочила е нападателите си, те са били арестувани, но за кратко. Срещу тях не са събрани никакви доказателства. Всички присъствали на купона са били единодушни, че Антон и приятелите му не са напускали къщата, че Миа си е тръгнала сама и никой не е тръгвал след нея. Следствието срещу тях е прекратено. Миа почти не излиза от вкъщи. Развива нещо като фобия от мъже. Изпитва трудно прикривана неприязън към Мартин, не иска да гледа дори телевизия, когато на екрана има мъж. Започва да сънува кошмари. В тях обикновено в джунглата я гони мъж – негър, носещ атрибути на шаман. Негърът е чудовищно надарен. Настига я и я насилва. После някак чудодейно изчезва, но огромният му пенис остава в нея. Миа се опитва да го извади, но не може… Буди се ужасена и омърсена…

Миа преодолява стреса от изнасилването и постепенно се връща към нормалния си живот. Сред познатите ѝ има много нигерийци, членове на страшната нигерийска мафия. Тя започва да излиза с тях, забавлява се в техните клубове. Мафиотите я ухажват заради шведския ѝ паспорт. На няколко пъти ѝ предлагат да им бъде „муле“ – благодарение на шведското си гражданство Миа може да преминава спокойно през повечето европейски граници – без да ѝ трябва дори виза. Миа отказва офертите, въпреки че финансовите условия са много изгодни, защото не иска да се забърква в трафик на дрога.

След изнасилването Хелена започва да се държи по-хладно с Миа. Избягва да говори за случая, но дава да се разбере, че смята, че това не е било случайно и че Миа си го е търсила. Хелена се държи с Миа като с мръсна, осквернена и пропаднала. Не пропуска да демонстрира разочарованието си. На фона на това все по-топли изглеждат отношенията между Хелена и Мартин. Двамата очевидно имат консенсус по въпроса, че са се провалили във възпитанието на Миа. Веднъж Миа се събужда през нощта. Става и отива до кухнята. По пътя чува от спалнята на Хелена и Мартин недвусмислени звуци. Вижда, че вратата е открехната. Нещо по-силно от нея я кара да надникне. Вижда как Мартин бясно клати Хелена на задна прашка. Отвратена Миа се скрива в стаята си и повръща в банята.

Скоро след това Миа иска да говори специално с един от мафиотските босове. Казва му, че е съгласна да играе ролята на муле, но не срещу пари. Иска две неща – да отмъстят на копелетата, които са я изнасилили и да ѝ намерят уранов еталон. Нигериецът се съгласява. След месец колежът на Миа е потресен от това, че половината хокеен отбор е пребит от неизвестни. А при една от срещите си с нигерийците Миа получава малко оловно сандъче. Вътре има малък лъскав цилиндър.

Гаражът на къщата на Миа. Миа носи в ръка оловното сандъче, приближава се до колата на Мартин, отваря вратата, вади урановия еталон и го скрива в тапицерията на седалката. После изхвърля оловното сандъче в контейнера за боклук пред къщата.

На следващия ден. Трапезарията в дома на Мартин. Мартин седи на масата. Очевидно се чувства зле, оклюмал е. Хелена му сервира храна, той я чопли с вилицата. Внезапно става, олюлява се, опитва се да тръгне към банята. Не успява. Превива се и повръща направо на килима в хола. Хелена се притичва да му помогне. Подкрепя го. Мартин се държи за главата. Сваля ръце към лицето си и в шепите му остават големи кичури коса. Хелена го гледа ужасено. Хуква да вика линейка. Миа гледа стреснато.

Същата вечер Миа отново влиза в гаража. Отваря вратата на колата на Мартин, намира урановия еталон в тапицерията и го взима. Сложила си е дебели ръкавици, пуска цилиндърчето в някаква кутия и тръгва навън. Запътва се към морето. Стига до брега на една от дигите и хвърля кутията във водата. После се прибира вкъщи.

Миа влиза в антрето на дома си. Започва да се съблича. Сваля си шапката и с ужас вижда, че в нея е останал голям кичур къдрава черна коса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *