Бангкок, Патая: Барове, лъжи, момичета и много разплакани глупаци в Рая

Степан ПОЛЯКОВ
– Имате посещение на Кралския дворец, нали така, господа? – осведоми се нашият тайландски водач във фоайето на бангкокския “Royal Bendja Hоtel”. Кимнахме.
– Съжалявам, няма как да стане – сключи длани той.
Така е, вече е невъзможно Кралският дворец в Бангкок да бъде сниман с професионална камера. Не и от журналисти, които не са доказали абсолютната си лоялност към монарха и съпругата му. Карантината е, откакто излезе на екран щатският филм “Короната и аз”. Екипът снимал в Двореца, но продуцентът показал друг сценарий. Историята на две американски момичета, натикани в тайландски затвор заради притежание на наркотици, е снимана в кралството, монтирана в САЩ и… забранена за излъчване в кралството.
Подобно отношение на властите към чужденец в столицата им може да предизвика само лекомислени и дори бунтовни мисли в главата му. Например, че е губене на време да си лягаш прекалено рано, когато навън е около трийсет градуса, че в страната им забележителностите не достигат, което обикновено формулира и правилото, че нощният живот там е много по-забавен, отколкото всичко останало. Бангкок на езика таи се произнася като Крунг Тхеп или Градът на ангелите. Така е, в този мегаполис крачат милиони ангели. Някои от тях всъщност – черни сатани. Разликата не е голяма. Религията и похотта без съмнение крачат ръка за ръка в Бангкок. Така че, никак не е лесно да си предпазлив там. Или, както се казва в стария диско хит “Една нощ в Бангкок”: Бангкок е върхът на сладоледа в един прогнил свят, където шоуто предлага всичко, но не и доблестта на Юл Бринър / Eдна нощ в Бангкок и светът е твой / Баровете са храмове, но перлите там не са безплатни / Можеш да се натъкнеш на жив бог във всеки златен параклис и, ако си късметлия, този бог ще е Тя… Чай, жега, наслади, момичета – някои са като героини от роман на Съмърсет Моъм… Претъпкан, влажен, смърдящ град… Една нощ в Бангкок прави и от най-железния мъж плах младеж… Усещам ангела, който се отърква в мен…
Bang-bang-cock, шегуват се понякога англичаните с името на града. Играта на думи е ясна и леко вулгарна. Не преувеличават. В едно бистро смръкнал сингапурец отказа да си поръча, каквото и да е, преди сервитьорките да му го измерят с линийка. Направиха го. Резултатът не му осигури безплатна доза. Дори не и възхищение. Ама, сингапурец… Това ли е градът на ангелите? В представите на повечето рано-омъжени съпрузи – да. Без значение какво ви уверяват. Между другото, такава общо взето е и дамската гледна точка. Именно от тайландската столица започва най-естетското и доброволно обезчестяване на жена в световната литература. С романа си “Емануела” родената в Бангкок двайсет и седем годишна евроазиатка Емануел Арсан през 1959-а спечели възхищението на връстничките си по света, много пари, но преди всичко накара мъжете да повярват, че Емануела наистина съществува.
Има едно клише – “Градът, който никога не заспива”. Никой, който е бил в Бангкок, няма да ви се присмее на тази фраза. Към един след полунощ нормалните хора там излизат за едва второ питие, лека вечеря и първи флирт. Първи флирт за новия ден. Ей така е по тайландско време. А най-оживените квартали в този час на деня – ден е – са легендарните Пат Понг и Нана Ентъртеймънт плаца. А, и Юл Бринър все пак е тук. Трябва само да се появите на улица “Каубой”, номер 23. След като сте се повеселили докъм три сутринта, не е никакъв проблем да се приберете под ръка с двете девойки, които най-много са ви харесали от бара. Достатъчно е само да им дадете знак и да се качите на традиционната триколка тук-тук. Тук-тук се казва, не иначе, а и шофьорите им не разбират български. В заведението внимавайте и със световната традиция – ladie`s drink. Питиетата на девойките може да ви излязат доста солени. В Тайланд най-безплатното нещо на света е безалкохолното за девойките (не вярвайте, ако ви будалкат, че пият алкохол). В гоу-гоу баровете същите тези момичета отварят кутийка кока кола с онова, за което майките им не са сигурни, но подзират, че дъщерите им си изкарват прехраната (и безалкохолното). Пак оттам с тръбичка изстрелват фунийки и безпогрешно уцелват и вземат петте долара, размахани от някой мъртвопиян американец, който на първия ред не е повярвал, че те си го могат и че те това всъщност работят.
Прехласнах се по Чиуени, защото ми взе петарката, но и не само… Успях да я убедя да отложи участията си през следващите три нощи, а и да ме заведе на гости у тях, при семейството си. Разбра се, че аз съм й оказал чест. Така твърдеше баща й по гащета и потник. Нямаше семейна вечеря, нямаше целувки за лека нощ, а “Къде ще заведеш дъщеря ни, синко, тази нощ?” Смятаха, че съм я купил. Не бях. Петте долара си бяха честно спечелени. В Югоизточна Азия бащите често продават момичетата в семейството за петдесет долара на масаж-клубовете в Бангкок, Сайгон, Пном Пен… В случая обаче не знаех, че всъщност аз съм продаден. Чиуени предложи двамата с нея да заминем за морския курорт Патая. Било страхотно – плажове, барове, дискотеки… Също така тя предложи аз да купя билетите. Приех, приех, разбира се. Нямах търпение да бъда само и единствено със стройната жълта дама. Кой да ми каже, че в съвременния Содом и Гомор, в световната секс-центрофуга, във витрината на най-лъскавите вагини, пренаселена от мъжката измет на Европа и Австралия – Патая – не се ходи с жена, която харесваш. Защото съвсем скоро ще останеш сам. Сам сред десетки хиляди други, които се продават, но не и с нея. Всички там са общи. И правилата се определят от дамите. Патая – южен морски град в Тайланд, на който населението е между петдесет и пет и двеста хиляди, никой не знае точно, но е сигурно, че по улиците и плажовете му крачат не по-малко от трийсет хиляди жени между четиринайсет и трийсет години. И всички те си имат цена. Ако някъде има Рай за мъжете, неговото име е Патая. Там мацките са в изобилие и никой не завижда на никого за чуждата. Нощем стотици от тях винаги остават неприбрани. Чужденците никога не достигат, за да доразбият армията на момичетата от Патая.
Обичайният въпрос, над който умуват домошарите в Европа край съпругите си, е какви точно мъже ходят в Патая. Добре, обобщението винаги носи риск от неточности, но обикновено прави фона по-ясен. В Патая ходят руски мафиоти, за да покажат ослепителните си руси красавици (на кого ли?), германски педофили, датски гейове, италианци и французи със свръхлибидо, британци, които никога не успяват да заведат момиче до леглото си, защото всеки бар им е предпоследен, шведи и норвежци, които не могат да повярват, че цените на водката са по-ниски от температурата на въздуха, а не обратно, както са живели цяла година, и напоследък все повече българи – половината новозабогатели простаци, останалите възпитани, но без особен опит в междурасовата любов. Европейки почти не се мяркат. С изключение на семейните. Има някакви типове, които казват: “Скъпа, хайде тази Коледа да заведем децата на топло.” И ги замъкват там, където е направо горещо. Толкова горещо, че жените почти не носят дрехи. Те не носят дрехи и, за да не губят време. Само Бог знае как се променя психиката на някой деветгодишен хлапак след подобна “Весела Коледа и щастлива Нова година – от мама и татко!”
Тоniе`s или дискотеката на Тони е мястото, където да поискаш от първата непозната жена френска любов, е точно толкова нормално, колкото да си поръчаш и бутилка бира. А този Тони е американец, който вероятно не е бил любимецът на учителките си в гимназията, но се е справял добре с математиката. Твърдят, че дискотеката му побира поне 15 хиляди души. Девет хиляди разюздани жени и шест хиляди европейски мъже без задръжки. Те не се стискат и за поръчките.
Единственото неприемливо нещо на това място е… Камерата, разбира се. А, да, аз между другото снимах и филмче. Бяхме наясно, че след подобно предаване ще последват купища разводи на Стария континент. Защо ми позволиха да го направя? Имам договор, че няма да изрека нищо уронващо престижа на Тони`с. И аз ще го спазя. Трябва да уточня само, че непрестижно би било да кажа, че в Тони`с се появяват напълно трезви, консервативни и безкрайно верни на съпругите си мъже. Непрестижно е да кажа и, че там ходят най-недостъпните азиатски аристократки. Но как се случи това. Помолих сервитьора да извика управителя. Той дойде. Обясних му, че искам да снимам за телевизията. Той се поклони и ме помоли да изчакам. След петнайсет минути се появи неговият шеф, на когото трябваше да повторя желанието и мотивите си. Той също се поклони и изчезна. Отново с документите ми. Така седем пъти. После ме изведоха от централния салон и тръгнахме по тъмните коридори на някакво подземие. Накрая стигнахме до едно огромно светло помещение, където ме прие индиец сред осем-девет почти голи девойки от всички възможни раси. Той беше вторият в йерархията на “Тони`с”. Следващите двайсет минути аз говорих прав пред всички тях. Излагах мотивите си. Защо искам да причиня толкова раздели. Той се съгласи и ми назначи двама бодигарда. Да ме пазят от всички останали, които мигновено се хващаха за палките и пистолетите, в момента, в който ме видеха с извадена и работеща камера. Отървах кожата. Тази нощ аз бях най-самотният и втрещен човек в Тони`с.
Макар да е сравнително ниска престъпността в Патая, там стават и убийства. Мотивът за деветдесет процента от тях е ревност. Обикновено дебелият европеец убива двайсет и пет години по-младата си любовница, с която живее на семейни начала. Тя току що се е преселила при някой друг дебелак.
Всеки мъж трябва да види това местенце. Но, ако не иска да му остане горчив вкус и смътен спомен, че се е държал като свиня, не е хубаво да се мотае повече от няколко дни в Патая или Pussya, както я наричат австралийците. По-добре да се махне още на третия ден, пък било и отново към Бангкок. Там поне имаме някакво алиби за престоя си – кралска институция, плакат на Юл Бринър и няколкотонен Буда от чисто злато, когото никой не пази. Не пробвайте да го отмъквате, вероятно и на други преди вас им е минавало през ума. Тайландците имат изключително сериозно отношение към религията, често дори са прекалено вглъбени. Това е от изключителна полза за монасите. Те си седят по цял ден, мърморят нещо неразбираемо и така изкарват прилична надница покрай благочестието на минувачите. Тези свещени крави на азиатското общесто лесно се различават по ярко оранжевите си роби. От най-стари времена на континента погребват умрелите в бяло. По традиция месец-два по-късно голите тогава монаси изравяли гробовете и обличали дрехите на мъртъвците. Които вече били пожълтели. Затова и сега църковното прет-а-порте на азиатците е в жълто. Жълтият цвят изобщо не е жизнерадостен. Най-много са монасите край кралския дворец. Не е случайно. Следващият по значение в тайландския пантеон след Буда е крал Бумибол Втори /почина през 2016-а почти н а 90 – бел.ав./. Той управлява от далечната 1946-а. Възкачва се на трона след мистериозната смърт на брат си. Освен, че е най-обичаният човек в страната, младоженците рисуват лика му по сватбените си торти, шофьорите закачат негови снимки на задното стъкло, гледа ни строго от всички банкноти. Бумибол наистина би могъл да мине за Бог. Ами май само Господ е управлявал по-дълго от него.
Тайланд никога не е бил английска колония, а има обратно движение. Обяснението е царствено просто. Крал Бумибол преди много години бил на европейска совалка. Великобритания била част от турнето му. Крал Джордж подарил автомобил на азиатския колега. Тази кола се оказала първата кола в Тайланд или Сиам по онова време. Дали после някой си е позволил да кара в насрещното?
Последното и първото на заминаване или на пристигане, което ще видите на международното летище “Дон Муанг” освен офицера от имиграционната полиция, са портретите на краля и съпругата му, нейната снимка, между другото, е с трийсетина годишна давност. Ако пристигате, нека това ви напомни, че в киносалоните преди прожекция винаги се изпълнява кралският химн и вие, както и тайландците, сте длъжен да станете прав. А, ако си отивате, по-добре се отбийте през книжарницата на летището. Там ще намерите три класически справочника, писани от англичани. Заглавията им са “Един глупак в рая”, “Барове, лъжи, момичета”, “Дори момичетата на Патая плачат”. И трите книжки естествено са посветени на Патая. Можем да ги обединим: “Барове, лъжи, момичета и много глупаци в Рая, които плачат, когато им се наложи да го напуснат.”

Внимание опасност!

В този рай дори и ангелите мамят. Искам да кажа, че не само професионалните измамници го правят там. Може да ви прецака и вашата “нова приятелка”. Да отбележим петте най-разпространени измами.

• Най-красивите жени в Патая и Бангкок са мъже. Травестити, често преди операцията. Наричат ги лейдибойс. Разгорещеният мачо много лесно може да се окаже в деликатна ситуация, и то чак когато е затворил вратата на хотелската си стая, заедно с Ани, Бени или, както там се е нарекло странното нощно цвете.
• Всички жени в П. и Б. са по-влюбени в златото, отколкото дори във вас. Не им купувайте. Или, ако сте прекалено романтичен и не можете да отказвате на дамите, не купувайте от магазина, където тя ще ви заведе. Най-вероятно щом си заминете от Тайланд, вашата любов ще върне бижуто и ще си раздели парите ви със собственика.
• Обикновено момичето ви ще предложи да ви заведе в “любимия” си бар. Там били приятелите й. В някакъв смисъл е така, там барманът наистина й е близък. Той е или гаджето й, или съпруга й, или, няма да изрека – кой!
• Още със стъпването си в Тайланд вие ще се сдобиете с нарицателното фаранга. Европейците винаги плащат повече от местните за една и съща услуга. А от всички най-бързо и безболезнено се разделят с парите си японците и корейците. Статуквото не подлежи на промяна.
• Не плащайте повече от десет долара на рецепцията в хотела заради девойката с вас, каквото и да ви уверяват.
• И, разбира се, ако сте семеен, внимавайте за безскрупулни типове, които се мотаят наоколо с включена камера и официално разрешение да я ползват.

Тайланд, 2016-а г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *