Георги Константинов-Анархията: Искам да осъдя Държавна Сигурност!

 

Степан Поляков: Не съм длъжен да се съгласявам с всичко, което ми казва интервюираният, но когато то е потресаваща истина?…

През 1953-а Георги Константинов заслужава смъртна присъда. 19-годишният младеж извършва Непростимото в началото на Студената война. Ввзривява паметника на Бащата на народите Йосиф Сталин в София. Тази пролет Георги Константинов – антикомунист, но и анархист – трябва да навърши 84 години. Минал през затворите и психиатричните клиники на комунистическия режим, той продължава най-важната битка в живота си – за истината. Истината, но през документите на Държавна сигурност. Нищо повече и нищо по-малко. Той се връща в България от политическо изгнание през 1991-а. Минават цели 10 години преди някой да го забележи. Първото интервю от него взема Степан Поляков за в. „Демокрация“ през 2001-а. Публикуваме  този текст отново, защото документите са повече от литература – предават го брат, приятели /вкл. известен и днес актьор/, заради това баща му е пратен в концентрационен комунистически лагер. А пък литературата е документ, защото дори гениалният Оруел, не е могъл да предвиди толкова прости и влудяващо садистични канцеларски текстове.

Досието на дългогодишния политически затворник е около 40 хиляди страници. Досега е получил едва половината. Заплашва шефа на разузнаването Димо Гяуров, че ще го даде под съд за укриване на престъпници. При главния прокурор Филчев наскоро пристигна едно изложение от 228 страници. То изглежда като книга, но всъщност е обвинението на Георги Константинов (ЕГН 330515….) към Държавна сигурност. Досега Константинов е успял да получи само около 20 хиляди страници от досието си при предполагаеми около 40 хиляди.
От 1950 до 1989 г. и в България, и в чужбина тайните служби не са престанали да го следят. След като през 1953 г. взривява статуята на Сталин в София, е арестуван и осъден на 20 години лишаване от свобода като “организатор на терористична организация”. След 10 години из затворите на София, Пазарджик, Плевен и Белене успява да избяга от страната през 1973 г. без документи. През Югославия стига до Франция. От там се завръща отново без документи през 1991 г. Оттогава се опитва да осъди ДС, но напразно.
Георги Константинов ¬ Анархиста не е човек, когото ще заобичаш от първата минута. Нито е особено общителен, нито кой знае колко сърдечен. Той вече няма накъде да се променя, още повече има и всички основания да не го прави. Той е обсебен от идеята да продължи битката за моралната компенсация на така или иначе съсипания си живот. Определя себе си като “анархист по убеждения, по образование ¬ математик, по професия ¬ информатик, и в изпълнение на гражданския си дълг ¬ нещатен публицист”.

Интервю на Степан ПОЛЯКОВ:
Г-н, Константинов, кажете, ако обичате, най-характерното за живота си през последните 10 години.

Още като се завърнах от емиграция 1991 г., се опитах да заведа процес срещу Държавна сигурност, такъв какъвто и сега се опитвам да водя. Адвокатът, който бях ангажирал, сега е председател на Върховния касационен съд. Но Иван Григоров сякаш нямаше особено желание да се ангажира с това. Малко след това той стана председател на Върховния съд. И бутна процеса в посока, която мене не ме интересуваше. Освен това го остави в ръцете на своя сътрудница. Те поискаха съдебна реабилитация за мен. Получих я наистина, както и оневиняване. Аз многократно съм разговарял с адвокати и виждах, че няма желаещи да започнат такъв процес. След като гласуваха Закона за достъпа до досиетата и след дълги разправии със службите и с архивите им можах сам да посъбера достатъчно ясен документален материал, доказващ престъпления на Държавна сигурност. Възползвах се от него, възползвах се и от свидетелски показания. Четвъртата част от книгата ми е изградена върху спомените на д-р Атанас Москов за концентрационните лагери, в които е бил.

Не е ли малко абстрактно да осъдиш Държавна сигурност? Освен ако не го правите за финансово възмездие, разбира се.

Не търся никакви пари. Целта ми е да се докаже диктатурата, чийто главен репресивен орган беше Държавна сигурност. А срещу тогава съществуващата страна не може да се води процес, защото тогава той ще е процес на колективната вина. Затова в изложението си визирам конкретни престъпления на конкретни извършители ¬ било щатни, било нещатни сътрудници на ДС. Ако се даде ход на такъв процес, след това може да се мисли за търсене отговорност от институцията ДС като цяло и още по-нататък на системата, която тази институция е обслужвала. Даже може да се стигне до процес срещу Министерския съвет, Политбюро…

Прокуратурата реагирала ли е досега?

Аз не съм сам в тая операция. И други преди мен направиха подобен демарж. С тях процедираха малко по-своевременно. Отговориха им най-напред, че не могат да заведат такъв процес поради минала давност. След възраженията, които направихме, проблемът с давността отпадна. Вторият път отговориха ¬ в случая на Стефан Вълков от Асеновград, че няма достатъчно доказателства за престъпления. Неговото изложение беше доста сбито и кратко. Моето обаче е много обстоятелствено и мисля, че добре съм доказал престъпленията. По-съществените ¬ убийства, инквизиции…

А ако продължат да не ви обръщат внимание?

Ще изчакам още един месец и после ще тръгна по друг път. Мога да водя процес и пред френските съдилища. Част от престъпленията са извършени на френска територия. В един от плановете им има такава формулировка за мен: “Физическото неутрализиране на обекта”. Сдобил съм се с техни планове на апартамента ми, на движението ми… Можем да стигнем и до Хагския съд. За престъпления срещу човечеството.

Кой е правил план на апартамента ви?

А сега! Те не ми дават никакви имена… Пускат ми ги с псевдоними. Плановете на апартамента ми даже са два. Единият е в разработка на Шесто, другият на Първо главно. Планът, който е направен за Първо, е от човек на име Димитър Патинов. Той пък е ръководен от първия секретар на посолството по това време 1986-а. Той е подполковникът от Първо главно Г. Желев.

Вярвате ли на достоверността по случая “Владимир Костов”. Така, както ни го разказваха? Били сте в Париж по същото време…

Знам случая, но не разполагам с документи. Костов е особен случай. Той е техен офицер под прикритието на БТА. Имам свои виждания и резерви точно по версията, която се разказва, но не обичам да говоря, без да имам достатъчно доказателства.

Срещате ли понякога хора, които са ви инквизирали?

Ние сме вече хора на възраст… Но отвреме-навреме виждам някои, които гледат да ме избегнат.

Не ви ли се е приисквало да откъснете главата на някого от тях?

Не, не. Те са с по десетина години по-възрастни от мен. Да откъснеш главата на някакво склерозирало старче! Това е трябвало да стане преди колко години… Ако изобщо е трябвало да стане. Бих разговарял с някой от тях.

Кое е най-отвратителното изтезание, което са ви прилагали?

Най-отвратително беше използването на химически средства в храната, които предизвикваха високо кръвно, безсъние… Въз основа на тая работа са ме пращали на лечение. Макар че предписанието на лекарите беше да ме пратят в неврологична клиника, а мен ме пратиха в психиатрия. Аз и досега не съм добре със съня.

Сънувате ли онези времена?

Не, аз заспивам като камък, хвърлен в блато.

Да поговорим за хората, вкарани в тази машина. Те са използвали дори брат ви.

Ами те са му поставяли разни задачи. Например какви са ми връзките на Запад, какво ми е положението сред други организации ¬ било анархистични, било троцкистки… Какви са ми плановете.

Той не ви ли е предупреждавал по някакъв начин?

Не, макар че аз многократно съм го питал, защото горе-долу им знаех маниера на работата.

Той е бивш депутат от СДС. Какви са ви взаимоотношенията с него сега?

След като разбрах какво му е участието, аз исках да го предизвикам на един разговор. Не толкова да знам какво са му искали за мен, колкото да разбера как е станало. Да разбера как са го употребили. Но той отказа всякакви разговори.

Споменавате, че актьорът Стойчо Мазгалов ви е топил…

Това беше в много ранен етап. Ние бяхме съученици в Любимец. Мазгалов беше секретар на учкома. Когато започнаха чистките, те не отминаха и гимназиите. Той изнасяше обвиненията срещу мен. Базирани са на доноси на негови сътрудници. Той беше връзката на гимназията и Държавна сигурност.

Това през целия му живот ли продължи?

Е, нали знаете практиката им. Веднъж вербуван и включен в системата, той може да бъде оставен за определен период да спи и го активират, когато им потрябва за нещо конкретно. Ако смени работа, град…

Колко души са донасяли активно за вас?

Трябва да има петдесетина. От това, което досега са ми дали.

Пострадаха ли ваши близки заради вас?

Естествено. Най-тежко ¬ баща ми. Пратиха го в лагер. Брат ми го изгониха от работа, три пъти го изключваха от университета. Бившата ми съпруга за 3 години я интернираха в Добруджа.

Сред първите хора, които са ви посрещнали във Франция, е Димитър-Джон Паница. Сега обаче не сте особено близки.

Отношенията ни с Дими не са развалени. По различни пътища се движим. Когато пристигнах, имах там един братовчед, който е много близък с него, ¬Иван Чапръшиков. От фамилия на крупни тютюневи търговци. Бяхме заедно с него и в затвора. Иван е съден заедно със стария Атанас Буров. Като излезе от затвора, Тодор Живков взе къщата му на “Оборище”. Та на Иван му беше разрешено официално да излезе от България. Неговата сестра беше редактор на “Пари мач” за Съединените щати. Станал е някакъв пазарлък между Живков и “Пари мач” и в списанието излязоха 12 безплатни и благоприятни страници за България. След като братовчед ми ни запозна, Дими, и по-точно съпругата му, която е изключително богата, искаха да ми предоставят 3-стаен апартамент. Аз обаче съм открит човек и веднага му казах на думи как гледам на нещата тук, на Запад, и отвъд Запад. Тогава от 3-стаен апартамент минахме на таван за прислугата.

Защо не ви дават всичко от досието ви?

Не ми дават онази част с по-тежките престъпления. Друга част има в Първо главно, сега наследник им е Националната разузнавателна служба. Там също е ясно защо няма интерес да ни се дава каквото да било. Не искат да разсекретят мрежата на задграничната си агентура.

Искате да кажате, че за задгранична агентура се водят и мнозина, които още навремето са преследвали хора за политическите им убеждения?

Ако им следите дебатите, те винаги казват, че Външно разузнаване никога не се е занимавало с това.

Но вие сте живият пример за обратното.

Аз имам и документ. Те ме допуснаха да видя едно от делата, които са водени срещу мене ¬”Сердар”. Генерал Григор Шопов, който тогава е шеф на ДС, разпорежда Първо главно да започне работа по мене още веднага след бягството ми. Предадоха ми документи от 1985 до 1989 г. Там има един план от 60 точки. Самото им описание ще заеме цял том.

Досега май използвахте твърде често местоимението “те”. Кои са те, кой стои зад тази непрекъсната мистериозност?

Настоящият шеф на разузнавателната служба ген. Димо Гяуров. Аз и на него съм му писал нелицеприятни работи. Писал съм и на този, на когото той е непосредствено подчинен ¬ президента. Изложението ми до него беше 12¬-13 страници. Отговор не получих, а записка, че моето изложение е изпратено до Димо Гяуров. Старият маниер! Писмата ми до Гяуров са без всякакъв отговор. Предупредил съм го, че рано или късно ще бъда принуден да водя дело и срещу него като укривател на престъпници. Как си представят, че с това бреме ще влезем в НАТО, в ЕС. Изобщо ¬ пълно мълчание.

Какъв може да им е интересът това да го вършат хора, за които се предполага, че нямат нищо общо с онези неща?

Аз не съм сигурен, че нямат нищо общо.

А може ли пък да подозирате целия апарат на МВР?

Целия апарат не, но Първо главно (разузнавателната служба), което все още се помещава на ул. “Хайдушка поляна” 12. Като влязох там, видях: всички муцуни са си старите. От секретарките до пазачите долу, от тия, с които имах контакт, до тия, с които просто се разминавах по коридорите. Е, такива като Любен Гоцев и трети, пети ¬ те са отдавна пенсионери, но всички след тях ¬ майори, подполковници, шефове на отдели, са си все там. И, ако сред тях единственото ново лице през последните 4 години е Димо Гяуров, в една такава машина той и добра воля да има… Тоя апарат трябва да се унищожи! И да се подмени изцяло.

До шефа на комисията за досиетата Методи Андреев стигал ли сте?

Да, но той не може да влезе в дълбочината така, както аз съм влязъл. За да ги улесня, чрез него поисках да бръкнат в някои досиета на доносници. И, забележете, направих го само защото от всички преписки с различните служби ми обясняваха, че не могат да намерят този или онзи документ. Но не и че документите са унищожени.

Как си обяснявате, че цяла такава зловеща организация като ДС не успя да се справи с вас, да ви ликвидира?

Трябва да излязат всички документи, за да ви дам точен отговор. Но имам хипотези. Ако сте чел внимателно техните доклади, които са ежегодни, а понякога стигат и до седем за година, ще видите, че те често са не само на едно управление. Понякога са на Първо, на Второ и на Шесто, има случаи, когато се включва Трето ¬Военното контраразузнаване… Има и някои на т. нар. “Щаб за борба с терор към МВР”, образуван около атентатите през 1984 ¬- 1985 г. Аз съм разработван и по една от версиите за тях. Тя е наречена “Версия за външния противник”. Търсят мои връзки с американското разузнаване, с анархистки и троцкистки организации. Други планове са правени от хора, които явно са имали за цел само да останат колкото може по-дълго на държавни разноски и са раздували. И понеже всичко това е вършено по линия на много управления и много отдели, става хаос. Ако вие сте шеф и ви направят рапорт, построен върху фалшиви документи и случки, длъжен сте да го приемете като нещо вярно.

Точно, както е в „Нашият човек в Хавана“ на Греъм Грийн за британското разузнаване в Ямайка. Прахосмукачки и какви ли не глупости, но никой не смее да го изрече.

Един шеф не може да си позволи да шкартира това, което му се вижда невъзможно, от вероятното, защото това са чиновници, които се страхуват за кожата си, и всеки си вика “Ами, ако пък е така? И излезе, че е сигнализирано, а ние не взимаме мерки… ” Като четат всички тия доноси, доклади, започват да ме третират като сила, равностойна поне на Съединените щати. Почват да се губят в реалността. Не знаят какви са възможностите на моите приятели за отговор.

А нападали ли са ви?

Не.

Когато пристигнахте в Париж, чуждите разузнавания проявиха ли интерес към вас?

Ами не, аз съм анархист. Това е неудобен материал за тайните служби. Аз имах контакти с хора от други организации, какъвто е Ценко Барев. Той беше викан веднъж в Ке д`Орсе заради мене по повод нота, изпратена от нашето МВнР по искане на Първо главно. Тогава външен министър беше Петър Младенов, а нотата¬ да ме екстрадират като опасен терорист.

Лесно ли е да се унищожи едно досие?

Това предполага доста работа. Особено в случай като моя. Срещу мене има поне 10 разработки. Индивидуални и групови. В тях са замесени десетки, ако не стотици щатни и нещатни сътрудници. Замесени са десетки обекти. Започнат ли да унищожават моето досие, трябва да стигнат до всички обекти, в чиито досиета има материали, които ме засягат. Трябва да стигнат до досиетата на всички нещатни сътрудници ¬ доносници, секретни сътрудници, агенти, кандидат-агенти, камерни агенти, доверени лица, доброволни заявители, явочници и т. н. Трябва всичко това да го изземат и унищожат. Някои от тези документи са размножавани в 36 екземпляра, даже в 50. Това означава, че са отишли на 50 различни места. В различни управления, отдели, поделения, разработки. После системата им е такава, че спазвайки системата на конспирацията, те се изолират. Няма човек, който централно да има достъп до всички документи. За пример ¬ аз работя с трима доносници. Никой друг не знае кои са те и какво правят.

Колко души могат да се окажат доносници в България през тези години?

Ако сметнем щатните от всички нива на Държавна сигурност, тоест всички управления, отдели и отделения, работили в страната и вън от нея, работили в сътрудничество с КГБ и братските служби и занимавали се с вербуване, ще стигнем до 15 хиляди средно годишно число. Всеки от тях по един човек да е вербувал на година, за 45 години това са 675 хиляди. Но предполагам, че цифрата е доста по-значителна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *