Из „Моите преживявания по време на войната срещу турците 1877/78 г.“

Дневникът на Принц Александър фон Батенберг –

един необичаен поглед към чувствителната душа на първия български владетел след Освобождението

Събра и преразказа д-р Тошо ПЕЙКОВ

Дневник – предисловие. Всичко започва с любов във Верона.
На 5 април 1857 г., в града на Ромео и Жулиета – Верона „красна“, се ражда Александър Йозеф фон Батенберг, сред българското общество известен като Княз Александър Батенберг – първият владетел на Третата Българска държава. На 5 април 2017 г. се навършват 160 години от неговото раждане. По рождение няма нищо общо с българите, но Бог е предначертал пътят му да бъде свързан с тях през земния си живот, а и след смъртта си. Бъдещият Български Княз – заченат с любов, е втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния – неравния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Принц Александър фон Батенберг е племенник на руския император Александър II Освободител – негов вуйчо, защото императрицата Мария Александровна Дармщатска е сестра на баща му и негова леля. Неслучайно младият принц се бие героично за освобождението на бъдещата си Родина.
Принц Александър фон Батенберг получава сериозна подготовка в Дрезденското военно училище. Служи като младши-лейтенант в Лейбдрагунския Хесенски полк. С разрешението на вуйчо си – Цар Алексанъдър II, участва в Руско-турската война (1877-1878) като подпоручик. Бойното си кръщение 22-годиният младеж получава на 27 юни 1877 г., когато участва в превземането на Свищов, за което е награден с Владимирски орден с мечове и лента. Бие се в решителни сражения срещу турците при Шипка, Казанлък, Стара и Нова Загора. А за включването му в акцията по прекъсване на ж.п. линията около Кояджик, получава лично от императора Георгиевски кръст за храброст.
Според писателя Симеон Радев: „Още при обявяването на Освободителната война, императорът Александър ІІ определил за бъдещ княз на България своя племенник Александра Батенберг; той нарочно го повикал да вземе участие в похода на руските войски, за да остане името на младия принц свързано с епопеята на Освобождението. Образът на тоя храбър юноша, който отиваше предварително да се бие като войник в страната, дето по-късно трябваше да стъпи като владетел, щеше да бъде мил на много въображения… Княз Александър (обаче) не отиде да се бие в България, за да извоюва морално своя престол, а защото неговата стихия на млад поручик, влюбен в своето призвание, го влечеше към полесраженията. Той не знаеше нищо за намеренията на своя августейши чичо. У самия Александър ІІ тия намерения се установиха много късно.“
Непосредствено и педантично, почти всяка вечер след боевете, принц Александър фон Батенберг, в качеството си на член на свитата на императора Александър II или като офицер, придаден към отряда на генерал Йосиф Гурко разказва своите бойни преживелици през деня на страниците на своя дневник. По-долу са подбрани разказите му за едни от най-драматичните военни дни.

Сряда, 27 юни 1877. Императорът ме изпрати заедно с Долгоруки около 8 часа към Зимница… Наредих веднага да ме прехвърлят и достигнах бригадата почти на другия бряг… Понеже нямаше коне, присъединих се пеша към една рота и така участвах в превземането на Систова (Свищов – б.м.)… турците бягаха. Сега се върнах назад и пристигнах в Дратцеа, където рапортувах на императора; същият беше много радостен и развълнуван. В 5 часа бях извикан от императора и той ми връчи Владимирски орден с мечове и лента, което страшно много ме зарадва. Императорът посети всички ранени, а после отиде на бойното поле и влезе в Систова…
Четвъртък, 5 юли 1877. В 9 часа се представих на моя нов дивизионен командир Гурко. Сбогувах се с императора и пр. и в 4 часа потеглихме на коне… Влизането ни в завладения град (Търново – б.м.) беше великолепно; 1000-ди хора ликуваха от радост, камбаните биеха, поповете вървяха отпред със светите инсигнии, покриха ни с цветя, жени, мъже, деца се хвърляха към нас, за да ни целуват ръцете и краката. Влязохме в църквата и благодарихме на Господ за победата… час по-късно обиколихме на кон предните постове и намерихме всичко пълно с трупове на умрели войници, преследвани от казаците и убити от българите турци.
Неделя, 8 юли 1877. Щом се покаже човек на улицата, го преследват хора, които подаряват цветя и кърпи и го канят в къщи, за да пие по едно…
Понеделник, 16 юли 1877. В 3 часа потеглихме към Маглиш, като оставихме 2 батальона българи с една планинска батарея (за защита на дефилето)… Най-после врагът беше отблъснат… вечерта Маглиш беше завладян и там направихме лагер. През целия ден не ни дадоха нищо за ядене, спах в едно тютюнево поле.
Вторник, 17 юли 1877 …врагът напредва в боен ред и започна сражението с гранати. След 2 часа турците бяха разбити, а Казанлик щурмуван… с кавалерията се насочихме към лагера край Шипка; турците избягаха в планината… Това беше 2-рият ден, когато нищо не получавахме за ядене; така от глад взех сухара от чантата на един убит турчин и го изядох.
Сряда, 18 юли 1877. Турците използваха бялото знаме за извършване на гадости, поради което изгубихме 2-ма полковници и 1 капитан…
Четвъртък, 19 юли 1877. В 10 часа пристигна писмо от пашата, в което той съобщава, че приема условията и се предава… потеглихме към хълма, разгледахме силно укрепената позиция и открихме, че турците са изклали по отвратителен начин нашите пленници, ранените, мъртвите, носачите от лазарета с червения кръст; на едно място открихме около 18 отрязани глави; сред тях тези на офицерите; на друго място 30-40 нещастни руснаци, на които първо са изкълчени крайниците, после са отсечени краката, ръцете, китките, отрязани са ушите, разпрани са носовете и гърдите, половите органи са напълно отрязани и пъхнати в устата; обезглавени и пр. и пр. !!!! Отвратителна гледка!!
В полунощ се отправихме на кон към Казанлик, където намерихме квартира и където пристигнахме повече мъртви, отколкото живи, тъй като водехме боеве 6 дена подред…
Петък, 20 юли 1877. Много необходим ден за почивка. Целия ден спах и ядох.
Събота, 21 юли 1877. Ден за почивка в Казанлик; писах на родителите [писмо] под № 1, понеже за съжаление бях забравил последния номер.
Неделя, 22 юли 1877. В 12 часа имаше литургия при ужасна горещина. Гурко стана генерал-адютант и бе обкичен със [кръста на] „Св. Георги“; отрядът получи 3 [ордена] на рота…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *