Как Спасителя спаси спасителя

от: Степан ПОЛЯКОВ

Копер – Триест по море.

Изглед от град копер. Там край скалите някъде е кръчмата с коняка.

По повод носталгията към комунизма на по-възрастните и идеализма към него на по-малките. Как всъщност хората /по-решителните и по-наивните/ бяха готови да загинат, но да напуснат „Най-справедливия строй на света“. Днес край някакъв велинградски басейн срещнах един 75-годишен спасител – в изключителна форма все още. Българин, но гражданин на Германия от десетилетия. Разказа ми част от невероятния си живот.
Началото на 70-те. Той е в Източен Берлин. Професионален спасител. Комунизмът се е втвърдил като изкуственото чене на Брежнев. Нашият човек решава, че трябва да приключи веднъж завинаги с тази система. Започва да проучва как да се измъкне през каналите на река Шпрее. Макар там мнозина да са застреляни, обективно погледнато той има нелоши шансове. Млад е, отличен плувец и, най-вече, може да задържа дъха си под вода повече от две минути. Прекрасни показатели да премине от другата страна на Стената. Но в крайна сметка се отказва. Дори миг слабост, означава куршум в главата от източногерманските граничари. Не иска да се примири обаче със съдбата си на социалистически човек. И… успява да се озове в Югославия. Там се сприятелява със западногерманец, който живее в днешна Словения. Документите на българина обаче изтичат, а той все още е в социалистическа държава, макар и с по-либерална система. Пипнат ли го с нередовни документи, следва предаване на българските власти, оттам – затвор на строг режим. Беглецът решава да се довери на новия си приятел. Онзи му казва, че има един-единствен шанс – да плува. Което българинът може най-добре. От брега на град Копер до Триест /Италия/ са 24 километра. Не е никак малко, но пък е преодолимо. Обаче е едва 26-и май. Водата е 15-18 градуса. Българинът решава, че ще рискува. Двамата сядат в крайбрежната кръчма. Той изпива наведнъж 5 големи коняка. Да сгрее обреченото си тяло. После скача в тъмното. На половината път от дистанцията има само една молитва „Да имаше още половин литър коняк, Боже!“ Тя не се сбъдва, естествено. Бог не разнася коктейли на отчаяни бегълци от комунизма. Не винаги. Така или иначе, успява да изпълзи на италианския бряг. Но с това съвсем не приключват мъките му. Италианското Военно контраразузнаване го обявява за „Български шпионин“. Заплашва го моментална екстрадиция към Югославия. Но той така убедително и с подробности е разказал маршрута си, че италианските военни заминават към Словения да разберат какво точно се случва. Първо минават през крайбрежната кръчма. Питат имало ли е преди денонощие двама мъже, които са си поръчвали коняк на бара. Барманът е толкова впечатлен от българина, който изпил половин литър само за 20 минути, че не спира да говори за това. „Българинът спечели баса“, обяснява той без все още да подозира за какво става дума.
И така, Конякът спасил спасителя без Спасителя да му е сервирал един коняк насред морето.
На комунистите: Ако продължавате да пробутвате онези времена, в които бозата е 6 стотинки, тогава ние ще пием словенски коняк и ще плуваме.
Далече-далече от вас. Поне 24 километра наведнъж.

А Спасителя все пак спаси спасителя.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *