Моят рокендрол Брекзит

Степан Поляков на снимки в Лондон.

Източник: lentata.com

https://www.lentata.com/page_16661.html

Brexit. Rock`N`Roll. USA! Now…
И така, след излизането си от ЕС Великобритания очаква да извади икономиката си през много тесни връзки със старата колония САЩ. САЩ пък очакват„Сладкото котенце Англия“ (England – My Lovely Kitten по Алис Купър) да падне с натъртено телце нейде върху Скалистите планини. Трудна ще е тая връзка. И така интимна.
Как обаче изглежда тя звездно-битово. Да видим сега веднага.
Снимаме в Ел Ей, Калифорния. Следобед. Априлски зелен следобед в калифорнийската ни вила. Играем тенис на маса. Безалкохолни коктейли, които ме отвращават. Но това е Калифорния, забравете измислиците на Мотли Крю. Пуша цигара /аз не пуша/. Пристига агентът ни. Искате ли тази вечер да гледаме футбол. Европейски футбол – Сокър. Е, само това оставаше. В Калифорния да гледам Б група от Лондон. Моят екип е от фенове на ЦСКА и Левски обаче. Умствено увредени хора. След месец пътешествие са готови да продадат и старите си балтони, за да видят един корнер на живо.
Ще е изненада за теб, намигва ми агентът. Вземете техниката, с отегчение нареждам. Тръгваме.
На приятно осветен

Степан Поляков в ТВ студио

ото стадионче разбирам, че играят Селтик Ел Ей срещу Уулвърхямптън ЕлЕй. Прозявам се. Тия не стават и в оригинал. Гръмва „Brick in the Law” в колоните. Играчите излизат. С традиционните фланелки на тези клубове. Но кои са под фланелките? Първо забелязвам Стив Харис от Айрън Мейдън, вече се познаваме от София. Ръкуваме се. После излиза Вивиан Кембъл от Деф Лепърд. Намигваме си. Някъде из архивите на 24 часа e разговора ми с него. И още, и още… суперзвезди. Накрая е най-близкият до сърцето ми – безвкусно, скъпи метъли, знам – басистът на Секс Пистълс Глен Матлок. Те го изхвърлиха, щото им напомнял на Бийтълс. Та, аз се заплесвам по мъченика на Пистълс. Все едно. Той отмъсти. Едно на нула за Селтик. Всъщност, нямам спомен как завърши тоз мач. Само казах на оператора – „Снимай, копеле, това е футболната рокендрол история на Континента“. И той снима. Като луд снима.
Тук плачех, че ги няма моите приятели – Футболната история Станил Йотов и Историята на рокендрола във футбола Васил Върбанов. Светът не е съвършен. Никога. Свършва мачът. Аз слизам на терена. Няма никаква охрана, може би само моят агент. Тези имена в Европа щяха да са пазени поне от армията на Туркменистан. Но тук, в Ел Ей, никой не се интересува от друго освен Мадона. Момчетата от моя клас носеха нашивки на Мейдън, Цепелин, Ей Си Ди Си и, понякога, Пистълс с риска да им намалят поведението. А сега – боговете са пред нас. Аз съм с тесни джинси, черна фланелка и кубинки. Както съм виждал от тях. Те – по бермуди и джапанки. И в този момент правя най-дръзкото нещо в живота си.
  • Да ви почерпя по бира момчета? – предлагам на мултимилионерите. На моите рокендрол герои.
  • Супер! Страхотно! – отвръща Стив Харис. – Обаче, като ни вземеш бира, ние ще трябва да черпим по още една. Това е round up, нали знаеш. Ще се върнем на по 6-7 пинта. А ние сме женени за американки, Тук не ти е Англия. Не става… Другия път. В Лондон…
До Лондон, момчета.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *