Откъс от пиесата „Жената е странно животно“

  Аз съм всичко от което имаш нужда, аз и само аз мога да ти дам това, което търсиш, погледни ме, просто ме виж..Не, не се притеснявай, аз разбирам, смутен си, че ме намери така бързо, нали? Не, не говори, аз знам, аз знам всичко…Гледаш ме малко уплашено..Чакай, по-добре ми кажи какво търсиш, за да не стане грешка.. Не, отказвам се, недей, не ме е страх, каквото и да е, аз го имам бе. В мен има толкова много…само ме погледни, аз съм книгата, която винаги си искал да разлистиш, аз съм от онези дебелите книги, които плашат с обема си, но пък съм класика в жанра и не свършвам бързо, имам толкова много глави, но това да не те плаши, главите не хапят и не говорят едновременно…Аз съм кулинарно изкушение, дребна сладка, опитай ме, и да знаеш, от мен се пълнее. Аз съм натрапчива мелодия, не спираш да си ме повтаряш, но от мен те заболява главата, аз съм детска песничка, съдържанието ми ти се струва твърде глупаво, но пък те карам да се усмихваш…  Ей, обичаш ли животни? Аз съм животно. Да, да, дори не съм едно, сменям ги постоянно, един ден съм лека и цветна като пеперуда, друг ден съм тежка и тромава като щраус, иначе съм издръжлива като бик, ще издържа и теб и всичките ти глупости, стига пак да не стана инатлива като магаре, добре че като се наложи съм дебелокожа като крокодил, но бъди нежен, защото съм крехка като насекомо ..Щях да продължа с определенията за себе си, но реших, че е точният момент  да се усмихна и да попитам: Е, ще получа ли работата? …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *