За Юлиан Генов: Тръгна си екстравагантно.

от: Степан ПОЛЯКОВ

Измина месец и нещо, откакто приятелят Юлиан Генов е покойник. Беше шок. Естествено. Уговаряхме се да му гостувам в Гърция. Но това е битово. Изчаках толкова време преди да напиша за него, за да видя дали ще се появи нещо, което описва посмъртно делото на един особен милионер /никога един лев не сме си разменяли – освен сметки в ресторанти – тоест не е възхвала, това което пиша/. Но така и не се появи посмъртен текст за един много необикновен милионер. Юлиан Генов беше владетелят на БНТ по времето, когато – например се излъчваше Световното през 1994-а – и на всеки гол срещу Германия пускаха Pro Soft. Неговата компания. В която вероятно имаше не по-малко от 400 служители.Бяха странни отношенията ми с Юлиан, като с всеки милионер /а той бе такъв/, но винаги съм знаел, че е почтен. Обаче, ужасно ми хареса с нещо друго – в един момент му писна да е такъв. Да е милионер. И тръгна да опознава света. И … отеба богатството, пичове. Може всеки да е имал друг опит с него. Но аз това запомних от този човек – и трябва да го кажа. Че му писна да управлява Вселената. Замина за Гърция, за да се грижи за семеен хотел. И когато написа книга за Кения, „Сиела” ме покани заедно с класиците Димитър Шумналиев и Владо Давареов, да я рецензираме. Сигурен съм, че Юлиан Генов беше, и остана, дете. Както пише там – в предговора. Кения, Джон Хънтър и всички други детски глупости…

По-добре ние да останем с теб, отколкото ти с нас, Приятелю!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *